Bet we can be beta!

В контекста на съвременната обществено-политическа ситуация betahaus предлага едно възможно решение за хората със свободни професии. Не бива да се пренебрегва фактът, че те са в ролята си на beta-тестери, което ги прави независими експериментатори. За тях coworking е едно beta-решение, което ги прави свободни да се адаптират към новата работна среда или да я напуснат. Опитът с отварянето на betahaus в България задава сериозни въпроси. Световното развитие на подобни места идва сякаш с вече натрупана критична маса от beta-хора. Подобно на много западни инициативи, които се опитваме да опитомим, съществува рискът да се създаде първо мястото, а после да създаваме хората, подходящи за него. Това обаче може да се коментира едва след известен пробен период на работа. Друга опасност е трансформацията на betahaus в betahaus-като-за-българи. Тая известен оптимизъм, че това няма да се случи, поради факта, че голяма част от freelancer-ите са завършили образованието си в чужбина и там са облъхнати от една по-благоприятна работна атмосфера. Една много силна страна на този проект е, че негова цел е да се постигне работна среда, подобна на университетската. В този смисъл дълбоко у него е залегнала идеята за продължаване на образователните амбиции и постоянното развитие на личността в една комуникативна и интерактивна среда. На това се осланят и надеждите, че това ново за София coworking-пространство ще се прочуе не само като betahaus, а и като a better house.

(част първа, част втора, част трета и част четвърта)

БИБЛИОГРАФИЯ:
1. Сп. Лик, септември 2011.
2. betahaus – ein coworking Handbuch, налична в дигитален вариант.
3. Bourdieu, P., & Wacquant, L. (1992). An Invitation to Reflexive Sociology. Chicago: University of Chicago
4. Fleming, P. (2009) Authenticity and the Cultural Politics of Work. Oxford: Oxford University Press.
5. Miller, D. An Extreme Reading of Facebook, налично в дигитален вариант.
6. O’Reilly, Tim http://oreilly.com/web2/archive/what-is-web-20.html?page=4
7. The benefits of Facebook “friends:” Social capital and college students’ use of online social network sites.
8. Whyte, W. http://www.google.bg/search?hl=bg&tbo=p&tbm=bks&q=inauthor:%22William+Hollingsworth+Whyte%22
9. Working in the Creative Industries: Identity and Uncertainty in a Coworking Space, дипломна работа на Благоев, Б. Защитена Септ. 2011, FREIE UNIVERSITÄT BERLIN
10. http://www.betahaus.bg

Основната цел на този форум е да събере инвеститори и предприемачи на едно място и да даде възможност на двете страни да добият по-ясна представа за ситуацията в региона. Нашето впечатление е, че домакините се баха справили отлично с организацята, имайки предвид, че е за първи път, но се бяха  концентрирали върху инвеститорите и усещането беше, че те са едва ли не повече от предприемачите. Независимо от това, не можем да пренебрегнем факта, че участието от българска страна беше доста ограничено. В рамките на форума 31 компании имаха възможност да представят идеите си пред отбрано жури, ментори и потенциални инвеститори и нямаше нито една българска сред тях. Това вероятно се дължи на оскъдната инфорация за това събитие в България. Все пак ние  и  останалата част от родната ни група се постарахме да не останем незабелязани. Щандът на Betahaus успя да привлече всички погледи и така ни даде шанс да разкажем на всички за хубавите неща случващи се у нас като например появата на двата фонда по европейската програма JEREMIE (LAUNCHub и eleven), чиято цел е да налеят 20 милиона евро в иновативни идеи и стартъпи през следващите 4 години.

Като цяло можем да кажем, че първият Balkan Venture Forum, даде много добри заявки за продължаване на тази инициатива. Надяваме се следващия път да сме много по-многобройни и да имаме удоволствието да аплодираме българските презентации на голямата сцена на Balkan Venture Forum Sofia!

Колко струва социалният капитал?

Не може да бъде пренебрегнат икономическият фактор – работното място в betahaus не се предоставя безвъзмездно. Как атмосферата кара хората със свободни професии не само да се чувстват добре, но и откровено да предпочетат това работно място пред дома си. За да се достигне до някакво обяснение на феномена coworking, може да се привлече понятието социален капитал. Неговото обяснение е разгърнато в трудовете на френския социолог Пиер Бурдийо. Той го отграничава от други два вида капитал, които се акумулират в обществото – икономически и културен. Социалният капитал е описан от автора като „съвкупност от ресурси, действителни и виртуални, които принасят полза на индивид или група, които са продължително свързани в мрежа от повече или по-малко институционализирани взаимоотношения на взаимно познанство и признание” . Високото ниво на функциониране на социалния капитал предполага по-добро здраве, по-ниско ниво на престъпност, по-високо равнище на задоволеност от живота, по-добър финансов пазар. Обратно – ниското ниво на социалния капитал – води до ниска гражданска активност, повишена социална дезорганизация и отношения на недоверие между членовете на общността . Т. е. социалният капитал, акумулиран на работното място, може да окаже влияние върху живота на индивида, но също така и на общността. Понятието за общност е важно, когато става дума за betahaus. Чрез своите разбирания за достъпност, сътрудничество, отвореност и устойчивост като основни характеристики на споделения работен процес това място цели не само циркулация на креативни импулси, но и да създаде общност. Като продължител на coworking-идеята betahaus онагледява една тенденция, коментирана от съвременната социална теория. Индивидуализмът е достигнал крайната си точка, от която не може вече да гради система. Съвременната ситуация представя едно реколективизиращо се общество, в което споделянето и обединяването са значителна част от социалната интеракция. Този проблем присъства в трудовете на D. Miller , а американският политолог Джеръми Рифкин терминологизира съвременния човек като хомо емпатикус.

(част първа, част втора, част трета)

БИБЛИОГРАФИЯ:
1. Сп. Лик, септември 2011.
2. betahaus – ein coworking Handbuch, налична в дигитален вариант.
3. Bourdieu, P., & Wacquant, L. (1992). An Invitation to Reflexive Sociology. Chicago: University of Chicago
4. Fleming, P. (2009) Authenticity and the Cultural Politics of Work. Oxford: Oxford University Press.
5. Miller, D. An Extreme Reading of Facebook, налично в дигитален вариант.
6. O’Reilly, Tim http://oreilly.com/web2/archive/what-is-web-20.html?page=4
7. The benefits of Facebook “friends:” Social capital and college students’ use of online social network sites.
8. Whyte, W. http://www.google.bg/search?hl=bg&tbo=p&tbm=bks&q=inauthor:%22William+Hollingsworth+Whyte%22
9. Working in the Creative Industries: Identity and Uncertainty in a Coworking Space, дипломна работа на Благоев, Б. Защитена Септ. 2011, FREIE UNIVERSITÄT BERLIN
10. http://www.betahaus.bg

Междувременно, цялото betahaus войнство се изсипва в София този четвъртък. Да, точно така – betahaus хората от Берлин, Кьолн, Хамбург, Барселона, Лисабон и Цюрих идват за да поговорим за споделянето на работно пространство, проблемите, добрите практики, грешките и всичко позитивно свързано с променената работна и креативна среда.

В събота всички сме във Влайкова, където ще можете да се запознаете с гореизброените чуждестранни гости, да поговорим групово и най-вече да се позабавляваме качествено.

Това беше добрата новина.

Хайде, обратно на работа. До скоро!

beta е повече от алфа

Менталната структура на съвременния работник може и да е далеч от тази на фордисткия му предшественик, но работното място не е толкова различно. freelancer-ите обикновено споделят покрива на стари сгради на фабрики. Такъв е моделът, който предлага типичното coworking пространство. На този принцип работи и betahaus – дом за freelancer-и, който от 2009 г. работи в Берлин, както и в Хамбург. Александър Китов и Александър Михайлов са двама българи, завършили образованието си в Германия, които са на път до месеци да отворят betahaus в София. betahaus е работно пространство за споделено ползване или coworking space, в което всеки упражняващ свободна професия може да наеме работно място за ден, седмица, месец или за колкото време му е необходимо. Наред с това betahaus e място за всякакъв вид професионални обучения в креативната сфера, както и културни събития . Какво означава да бъдеш beta? Beta-версията е недовършена версия на компютърна програма. Тя бива тествана от анонимен, независим потребител – beta-тестер, който представлява нещо като експериментатор. Изпробва я, за да установи качествата и недостатъците й. Програмата постоянно се развива, подобрява. Това е състояние на perpetual beta или постоянна незавършеност. В областта на Web 2.0 се използва същият термин за обозначаване на взаимовръзка с потребителите като участващи в процеса на развитие на даден софтуерен продукт . Както скромно заявяват авторите на книгата, разказваща за betahaus, „не искаме да отегчаваме света с готови продукти” . Затова и предлагат на своите клиенти да експериментират, да брикольорстват. Това означава в терминологията на френския антрополог Клод-Леви Строс съчетаване на готови елементи, от които се създават цялости – от кухненска маса до интелектуален продукт. В този смисъл да си beta означава постоянно да се update-ваш (употребата на англицизми е част от този процес). Берлинската предтеча на betahaus Sofia представлява място със специфична уютна атмосфера, която обединява обстановката във виенско кафене и тази на берлинската градска библиотека. Да обединява различни характеристики, понякога дори противоположни, е може би единственият твърд принцип на betahaus. Там намират пресечна точка работна среда и лично пространство, публично и частно, глобално и локално, работа и забавление, аналогово и дигитално. Смесването на тези принципно противоречиви измерения на човешкото съществуване е доминирано от един общ дух на работното място – този на циркулиращото знание. То е единственото надредно в този иначе изцяло хоризонтален работен космос. Идеите са свързващото звено. Те са тези, които ще накарат архитекта от Люлин, дизайнера от Емил Марков и юриста от Младост да станат сутрин, да вземат под ръка лаптопа, да изринат снега от колата и да отпрашат към бившата телефонна централа в кв. Лозенец. За идеята.

(част първа, част втора)

БИБЛИОГРАФИЯ:
1. Сп. Лик, септември 2011.
2. betahaus – ein coworking Handbuch, налична в дигитален вариант.
3. Bourdieu, P., & Wacquant, L. (1992). An Invitation to Reflexive Sociology. Chicago: University of Chicago
4. Fleming, P. (2009) Authenticity and the Cultural Politics of Work. Oxford: Oxford University Press.
5. Miller, D. An Extreme Reading of Facebook, налично в дигитален вариант.
6. O’Reilly, Tim http://oreilly.com/web2/archive/what-is-web-20.html?page=4
7. The benefits of Facebook “friends:” Social capital and college students’ use of online social network sites.
8. Whyte, W. http://www.google.bg/search?hl=bg&tbo=p&tbm=bks&q=inauthor:%22William+Hollingsworth+Whyte%22
9. Working in the Creative Industries: Identity and Uncertainty in a Coworking Space, дипломна работа на Благоев, Б. Защитена Септ. 2011, FREIE UNIVERSITÄT BERLIN
10. http://www.betahaus.bg

Гугълизираният работник

Съвременната ситуация в Западния свят представя един отегчен Organization Man. Постмодерният капитализъм се характеризира с високо ниво на дезорганизация. Работникът се определя като Google-style employee (Fleming). Цифровото му измерение в нули и единици го прави комбинативен, динамичен. Технологията и интернет го въоръжават с умението за телепортация в пространството. Новият трудещ се не си пада по ограниченията – тези на роботодателя, на работното време, на работното място, на строгата корпоративна среда. Той не се изкачва по стъпалата на еволюцията сам. Това се случва успоредно с неговия най-важен колега – техниката. Тя става все по-малка, все по-лека и портативна. Лаптопът е неговият офис. Защо тогава да не си стои вкъщи и така да намалява максимално разходите за работно място?
Freelancer-ът, разгледан като идеален тип, има зад гърба си известен период на надомна работа. Идва обаче един етап в неговото фило- и онтогенетично развитие, когато необходимостта да се излезе от затворената среда на домашната обстановка надделява над привидната икономическата неизгодност на офиса. Човекът със свободна професия е динамичен не само пространствено-географски, но и професионално. Неговата роля на пазара на труда се приближава до тази на артист, на гъвкава работна ръка, която често сменя препитанието си или пък съчетава различни задължения едновременно. Креативността е негова основна характеристика и това прави възможностите му за професионална реализация изключително пластични. Предлагайки се сам като работна сила обаче, той непременно се обвързва с известна несигурност. В противовес на фордисткия модел, който предлага социална стабилност, сигурност и предвидимост, моделът на Google-employee се обвързва с непредвидимост. Парадоксално, но при freelancer-ите въпреки тази особеност, се наблюдава много високо равнище на задоволеност от работата . В края на краищата несигурността е фундаментално условие на съвременния живот според редица учени като З. Бауман и П. Бурдийо. Допускам възможността работата в креативните индустрии да е начин не само за приемане, но и за психологическо справяне с тази несигурност.

(част първа)